Драгоманско блато

В България най-обширното карстово блато е Драгоманското. То се простира на около 40 километра северозападно от столицата София и на приблизително 3 километра от град Драгоман. През 1930 година в страната започнаха мащабни дейности по отводняване на блатисти местности, за да бъдат превърнати в земи за земеделие. С помощта на единадесет канала и помпена станция Драгоманското блато беше изцяло пресушено, което доведе до замиране на живота в него за много години. В началото на 90-те години на XX век, след спиране на процеса на обезводняване, започна възстановяване на екосистемата. Днес този живот отново се възражда и постепенно се завръща към нормалното си състояние. Надморската височина на блатото е 701 метра, а площта му е 350 хектара, което е приблизително равно на 480 футболни игрища. От 1996 година Сдружението за дива природа "Балкани" отговаря за неговото възстановяване и опазване. В блатото са установени 226 вида птици, като 126 от тях гнездят там. То е особено важно за два световно застрашени вида – белооката потапница (Aythya nyroca) и ливадния дърдавец (Crex crex). През него преминава миграционният път "Via Aristotelis", което го прави изключително ценен за прелетните водолюбиви птици. За посетителите са изградени специални дървени пътеки, по които могат да се разхождат и да наблюдават природата. Налична е и наблюдателна кула, предлагаща прекрасна гледка към цялата местност. Сред тръстиките са разположени и скрити места за снимане на животните. Близостта на блатото до Чепън планина създава възможности за пешеходен туризъм. Варовиковата Чепън планина има най-висок връх Петровски кръст (1206 м), където се намира тракийско светилище на бог Сабазий. В планината растат редки и ендемични растения като урумово лале (Tulipa urumoffii) и сръбско звънче (Edraianthus serbicus). Маркирана пешеходна пътека, дълга 13 километра, преминава през разнообразни местообитания. Преходът е със средна трудност и отнема около 5-6 часа.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви